Индира Ганди, която промени индийската история
Индира Ганди е единствената жена министър-председател на Индия в историята. Фигурата й е противоречива – едни я обичат и я дефинират като избавител, изпратен да избави страната си, други я ненавиждат и отхвърлят всичките й достижения. Убита е на днешния ден – 31 октомври 1984 година, от личните си телохранители, когато е на 66 години.
Индира е родена на 19 ноември 1917 година в град Аллахабад. Тя е единствената щерка на Джавахарлал Неру – първия министър-председател на Индия, както и водач на партията Индийски народен конгрес. Омъжва се за индийския политик и публицист Фероз Ганди, от който взема известната фамилия. Все отново нито тя, нито брачният партньор й са роднини на Махатма Ганди.
Заради произхода си, тя често е подценявана и й е мъчно да излезе от сянката на татко си. Политическият хайлайф не я възприема съществено и даже й дава прякора gungi gudiya ( " празноглава кукла " ). Политическата кариера на Ганди стартира след гибелта на Неру – през 1964 година става народен представител, а през 1969 година оглавява Независимата партия на конгреса, която е приета за приемник на партията на татко й. В партийната конструкция настава разединение – част от политиците поддържат визията на Ганди да води по-социална политика и да затопли връзките със Съюз на съветските социалистически републики, други пък са изрично срещу желанията й.
През 1971 година печели изборите с емблематичния девиз “Garibi hatao! ” (Долу бедността!), който през днешния ден участва в някои учебници като образец за политически популизъм. Все отново сработва – Индира Ганди омайва най-бедните гласоподаватели и им вдъхва вяра за по-добър живот и заслужено бъдеще.
Само за 5 години тя се утвърждава като един от най-дейните министър-председатели в историята на Индия – национализира банките, развива индустрията и даже пуска първата АЕЦ, реализира тъй наречените " Зелена гражданска война ", с помощта на която Индия става самостоятелна от външни доставки на хранителни артикули.
Икономическият подем обаче идва на тежка цена – през 1975 година Върховният съд в Аллахабад я признава за отговорна по обвинявания в нарушавания по време на изборите. Ганди прави непредвиден политически ход – базира се на член в индийската конституция, който й разрешава да разгласи изключително състояние. То е определяно от индийците като най-тежкото време в историята на страната. Политическите й съперници са подложени на гонения, а най-изявените са хвърляни в затвора; медиите са заглушени и няколко вестника са закрити.
В интернационален аспект тя утвърждава позицията на Индия и даже се осмелява да се опълчи на Съединени американски щати. Благодарение на множеството си дипломатически срещи обаче, тя усъвършенства връзките на Индия с огромните страни в света, а името й се употребява и през днешния ден, с цел да притегля гласоподаватели към партията й в чест на “Индира амма ” (майка Индира). Вярата в нея е толкоз мощна, че в някои индийски домове портретът й е подложен до тези на религиозните божества.
През юни 1984 година терористи завладяват светинята на сикхите – „ Златният храм “ в Амритсар. В отговор индийското държавно управление организира военна интервенция, с цел да освободи храма, само че за задачата убива 500 негови бранители. Сикхите съумяват да си отмъстят – на 31 октомври 1984 година Индира Ганди е убита от своите бодигардове. В пагубната заран тя има планувано телевизионно изявление и взема решение да смъкна бронираната си жилетка, с цел да не наподобява цялостна на екран. Суетата й се оказва съдбовна – Ганди е простреляна, а възложителят на убийството не е открит и до през днешния ден.
#Будителките: Екатерина Каравелова, българската Елинор Рузвелт
Индира е родена на 19 ноември 1917 година в град Аллахабад. Тя е единствената щерка на Джавахарлал Неру – първия министър-председател на Индия, както и водач на партията Индийски народен конгрес. Омъжва се за индийския политик и публицист Фероз Ганди, от който взема известната фамилия. Все отново нито тя, нито брачният партньор й са роднини на Махатма Ганди.
Заради произхода си, тя често е подценявана и й е мъчно да излезе от сянката на татко си. Политическият хайлайф не я възприема съществено и даже й дава прякора gungi gudiya ( " празноглава кукла " ). Политическата кариера на Ганди стартира след гибелта на Неру – през 1964 година става народен представител, а през 1969 година оглавява Независимата партия на конгреса, която е приета за приемник на партията на татко й. В партийната конструкция настава разединение – част от политиците поддържат визията на Ганди да води по-социална политика и да затопли връзките със Съюз на съветските социалистически републики, други пък са изрично срещу желанията й.
През 1971 година печели изборите с емблематичния девиз “Garibi hatao! ” (Долу бедността!), който през днешния ден участва в някои учебници като образец за политически популизъм. Все отново сработва – Индира Ганди омайва най-бедните гласоподаватели и им вдъхва вяра за по-добър живот и заслужено бъдеще.
Само за 5 години тя се утвърждава като един от най-дейните министър-председатели в историята на Индия – национализира банките, развива индустрията и даже пуска първата АЕЦ, реализира тъй наречените " Зелена гражданска война ", с помощта на която Индия става самостоятелна от външни доставки на хранителни артикули.
Икономическият подем обаче идва на тежка цена – през 1975 година Върховният съд в Аллахабад я признава за отговорна по обвинявания в нарушавания по време на изборите. Ганди прави непредвиден политически ход – базира се на член в индийската конституция, който й разрешава да разгласи изключително състояние. То е определяно от индийците като най-тежкото време в историята на страната. Политическите й съперници са подложени на гонения, а най-изявените са хвърляни в затвора; медиите са заглушени и няколко вестника са закрити.
В интернационален аспект тя утвърждава позицията на Индия и даже се осмелява да се опълчи на Съединени американски щати. Благодарение на множеството си дипломатически срещи обаче, тя усъвършенства връзките на Индия с огромните страни в света, а името й се употребява и през днешния ден, с цел да притегля гласоподаватели към партията й в чест на “Индира амма ” (майка Индира). Вярата в нея е толкоз мощна, че в някои индийски домове портретът й е подложен до тези на религиозните божества.
През юни 1984 година терористи завладяват светинята на сикхите – „ Златният храм “ в Амритсар. В отговор индийското държавно управление организира военна интервенция, с цел да освободи храма, само че за задачата убива 500 негови бранители. Сикхите съумяват да си отмъстят – на 31 октомври 1984 година Индира Ганди е убита от своите бодигардове. В пагубната заран тя има планувано телевизионно изявление и взема решение да смъкна бронираната си жилетка, с цел да не наподобява цялостна на екран. Суетата й се оказва съдбовна – Ганди е простреляна, а възложителят на убийството не е открит и до през днешния ден.
#Будителките: Екатерина Каравелова, българската Елинор Рузвелт
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ